#ПРЕСПАНСКИТЕ #КАМБАНИ

по едноименния роман на @Димитър Талев



драматизация и режисура - @Бойко Илиев
сценография и костюми - @Жанета Иванова
музикални картини - @Евгени Господинов


участват:

@Анна Петрова (гост)
@Габриела Димитрова
@Мариела Топалова
@Иван Иванов
@Николай Сяров
@Стефан Мараджиев
@Яцек Янков



В “Преспанските камбани”, като че ли самия автор се припознава в ролята на
учителя Райко Вардарски. Пристигнал в Преспа направо от Анадола, заточен за
четири години от каймаканина на Струмица, той остава с едно око след поредния
побой, но това искрящо око реже като нож, влиза в сърцата на хората и разгаря
отново жаждата им за свобода и достоен живот. Райко Вардарски става съвест на
Лазар Глаушев - той е огледало, което не знае пощада, като прибавим и
невъзможната му любов към Ния, идеята му
за освобождение със собствени сили и средства, става все по примамлива и
безрасъдна. И преди да надене сам въжето на шията си го чуваме да шепне: “Защо
така бързо угасна силата в сърцето ми, която ме водеше през целия ми
живот...Този страх от гроба - тая немощ на сърцето, тая тъга...Няма връщане
назад, няма пробуждане от тоя мъчителен сън...Ще потъна в него, но никой не
може да ми отнеме оня сладостен звън на камбаните, когато за пръв път дойдох в
Преспа, качих се върху дъсчения под на камбанарията, оплетох около ръцете си
дебелите въжета и ...замахнах...Разбуди се граде...Разбуди се народе...”

@Бойко Илиев - режиьор