Намираме се във вътрешността на театъра. Точно в този ден театърът е празен. Всички са
на турне в с. Тръстеник. Само гардеробиерката Невенка (Бориса Сарафова-Черкелова) е
останала по случайност сама в театъра. Денят на отворените врати е пред провал. Кой ще
разкаже на гостите за театъра? Неочаквано невидимата за всички Невенка се оказва „под
прожектора“, точно там, където тайно е мечтала винаги да бъде. Какво има да ни каже
тази на пръв поглед обикновена жена, принудена да говори? Дали пък точно в този ден
тя ще реши да даде гласност на своите проблеми и какви ли са те? Не, това не е драма, а
опит чрез много смях, любов и откровеност, както и чрез таланта на Бориса Сарафова-
Черкелова и режисурата на Ованес Торосян да се огледаме един в друг.
 „Тук израсна
тук порасна
градът е на лице
нямаш ти отдавна
вече хлапашко личице
виц ли е да го опиша
Ловеч се промени
младите ги няма за да вдъхнат пакост в твойте дни
днес обаче като първи трепет съм решил
усмивка да ти даря
днес когато си голяма
ще те възхитя
и не диаманти
нито рози, аз ще подаря
прости думи ти ще чуеш
не, аз благодаря
и когато и когато и когато те докосне слънчев лъч
земята ще поеме тебе
като топъл дъжд
сълзите правят- как?
кап- кап- кап
кап- кап- кап
кап- кап- кап
кап- кап- кап
сълзите правят
кап- кап- кап
кап- кап- кап“
текст на песен - Ованес Торосян
Колко лица може да има една жена?
А сърца?
А когато жената е актриса?
Колко?
А когато жената, актрисата, има моноспектакъл, в който е ту Невена, ту Дара?
В спектакъла “Не, аз благодаря!” актрисата Бориса Сарафова-Черкелова,
режисирана от Ованес Торосян, ще отговори на всичко това чрез текста на Албена
Ненкова.


Режисьор и музика - Ованес Торосян
Драматургия и сценична версия - Албена Ненкова
Сценография и костюмография - Бориса Сарафова-Черкелова
Фотограф - Георги Сиркатов
Участва - Бориса Сарафова-Черкелова
Плакат - Николай Димитров NAD