"ВИШНЕВА ГРАДИНА"
от А.П.Чехов
превод: проф. Людмил Димитров

Режисура, музикална и видео среда : Владлен Александров
Сценография и костюми: Надя Василева-Ковачовска
Пластика и хореография: Татяна Янева
Магически илюзии: Ненчо Илчев

Актьорски състав:
Росица ОГНЯНОВА – Любов Андреевна
РАНЕВСКА
Деляна ИВЕЛИНОВА – Аня
Владинелла КАЦАРСКА – Варя
Делчо ЧОЛАКОВ - Леонид Андреевич ГАЕВ Стефан САРЪИВАНОВ – Ермолай Алексеевич ЛОПАХИН
Калоян ГОВЕДАРСКИ – Пьотр Сергеевич ТРОФИМОВ
Дейвид ТУМБАРКОВ – Борис Борисович
СИМЕОНОВ-ПИШЧИК
София ДЖУСТРОВА – Шарлота Ивановна
Калин КОСТАДИНОВ – Семьон Пантелеевич ЕПИХОДОВ
Юлия КОЛОВА – Дуняша
Теодор СОФРОНИЕВ – Фирс
Анастас ЖАЙГАРОВ – Яша
Николай БАЙРАКТАРОВ – Минувач


„Вишнева градина“ е едновременно сън и реалност, сбогуване и надежда, смях и тъга. Това е пиеса за онези мигове, когато времето сякаш застива, а в същото време всичко се променя. В нея Чехов разкрива човека в неговата крехкост — между любовта и загубата, между спомена и новото начало.

Режисьорът Владлен Александров търси пулса на този многоизмерен свят. Градината – не само място, което принадлежи на едно семейство, а като символ на самия живот — с неговата красота и непредсказуемост. Тя е дом на детството, но и пространство, от което трябва да си тръгнем; свят, който отминава, но и обещание за ново начало.

Представлението не търси еднозначни отговори, а предлага срещи — между актьори и публика, между минало и настояще. Въпросите, които поставя, звучат и днес: Какво сме готови да изгубим, за да спечелим бъдещето? Как да съхраним онова, което ни определя, когато светът около нас се променя?

„Вишнева градина“ е пиеса за границата — между стария и новия свят, между човека, който обича да сънува, и човека, който трябва да действа. Но тя е и покана да си спомним, че
градината живее дотогава, докато я носим в себе си.
#възрастни