Последният танц на Нижински
Последният танц на Нижински"от Норман АлънМоноспектакъл на Георги Грозев
Режисьор: Георги ГрозевПревод: Радостин ЖелевСценограф:Кирил НаумовХореограф и асистент- режисьор: Филип МилановМузика: Георги АтанасовВизуална среда: Петко ТанчевФотограф и плакат: Изабела Манолова
„Последният танц на Нижински“ е съвременна монодрама на американския драматург Норман Алън, която (през образа на гениалния балетист и хореограф Вацлав Нижински, ретроспективно минава през всички възходи и падения на своя живот и световна кариера), изследва сблъсъка на творческия гений, на полета на духа, със свръх материалния свят на една Европа, преминала през Индустриалната революция и стигнала до Първата Световна Война, като апокалиптичен колапс на цивилизацията ни.Стъпвайки на биографията на великия Нижински, спектакълът има за цел да постави въпросите за оцеляването на Духа и цената, която трябва да бъде заплатена. Големият въпрос за оцеляването на Духа и на изкуството, като изразяващо го в съвременната човешка цивилизация, трябва да бъде изследван. Малко повече от сто години по-късно тази цивилизация отново е изправена на ръба да допусне същите исторически грешки, поставяйки материализма, индивидуализма и кариерния успех на личността, над изконните човешки, духовни и културни ценности.Поставяме и въпроса за цената, която заплаща творецът за своя талант, за възможността да реализира своето творчество и то да достигне до неговата публика, за разбиването на досегашните стереотипи в изкуството и проправянето на революционен път в търсенето на нови, наситени изразни средства и форми, които ще зародят една цяла нова епоха.Приносът на Вацлав Нижински за световния балет и съвременния танц може да се съизмери с приноса на Стравински към съвременната музика. Не случайно Нижински, заедно със Стравински и Дебюси, създава поредица от балети, които едновременно очароват, потрисат и дори възмущават съвременниците им. Революционното и скандално въвеждане на танц на цяло стъпало в балета, изграждането на хореография и визуален образ, вдъхновени от, и стилизирани, по подобие на античните фрески от старогръцката керамика, както и използването на танцуващото тяло като екстатичен изразител на екстремни свръх преживявания, достигащо до естетика на грозното, са гениалните и смели открития в балета на Нижински, които биват поети и доразвити от Айседора Дънкан и Марта Греъм и водят до появата на съвременния танц, на модерния балет.
"ТОЗИ ПРОЕКТ Е РЕАЛИЗИРАН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА"Produced by special arrangement with Playscripts, Inc.
(www.playscripts.com)
