И така… имало едно време три прасенца. Те били съвсем, съвсем еднакви и за да се различават носели три различни цветни шапчици. Само че, цветовете не само ги различавали, азапочнали и да ги разделят. Две от прасенцатамного държали на цветовете си, а третотоискало да бъдат приятели… и това можело да продължава вечно.

Но през реката дебнел Вълчо, който за беда бил гладен. И те, малките розови прасенца, вместо да захвърлят шапките и да се обединят в бедата, се разделили, съвсем, ама съвсем завинаги.Защото, право било третото, нешапките били важни, а това което е под тях. И докато то си строяло тухлена къщичка, другите две се забавлявали, затова и къщичките им станали едни такива… „забавни“ – от слама и пръчки. Но като дошъл Вълчо, хич не им било забавно.Захвърлили двете прасенца шапките и хукнали към третото да се спасяват.
И ето, съдбата отново ги събрала заедно, без шапки, без цветове, съвсем, съвсемеднакви.

А какво станало с Вълчо?

Нищо! Или по – скоро, нищо важно. Важното станало при прасенцата, защото разбрали, че няма по – важно от това да са приятели. Което вече било – нещо!

Драматизация и режисура: @Валентин Владимиров
Музика: @Станимир Иванов
Сценография: @Юлия Лачева
Участват: @Радинела Тотева, @Христина Стоянова и @Любен Русенски

#КукленСпектакъл, #ДетскиСпектакъл