РАБОТНА МЕЦАНА

по Леда Милева

драматизация и режисура @Теодора Попова, сценография и кукли @Диана Узунова
оригинална музика Гергана Василева

Участват актьорите: @Мима Дапкова,
@ Станислав Георгиев, @Елена Кешишева

Кукленият спектакъл „Работна Мецана“ е реализиран с голяма любов към малките ни зрители.
В основата на разказа стои гладът на малките мечета и грижата за тях, което е основно задължение на Меца. Освен майка и домакиня, Меца е и добър приятел, който трудно отказва помощ. Тръгвайки към своята съседка – Лиса, тя попада в куп ситуации, в които й е трудно, почти невъзможно да откаже съдействие. Така, Меца
се превръща от комичен образ – жена, която е забравила гозбата на огъня, в герой, достоен за уважение. Всъщност тя става жертва на добротата и желанието си да услужи на всички. Или казано с други думи – от едната страна на конфликта застават задълженията й като майка и
домакиня, а от другата – очакванията на останалите към нея, задълженията й като приятел и член на „горското общество“.
Така спектакълът си поставя за цел да покаже колко труден всъщност е животът на съвременните майки, с колко много ангажименти им се налага едновременно да се справят и как
всяко тяхно действие всъщност е избор между ролята им на Майка и ролята, която заемат в обществото.

Посланията на
практика са две.

Първото от тях е
насочено към децата. Разказвачите в края на материала се обръщат към тях с молбата да се опитат поне малко да помогнат на своите майки. Или ако не могат – то поне да им благодарят за грижите и времето, което те посвещават на тях. Това касае и част от възрастната публика – татковци, баби, дядовци, които не, че не
знаят, но понякога сякаш забравят, колко е трудна „професията „майка на пълен работен ден“ и несъзнателно изискват от тях повече от онова, което те могат да изпълнят..

Второто послание е
отправено директно към майките. Тук съм си позволила да добавя още един нов персонаж – Месечината. Тя е зададена от авторката като свидетел на случващото, но аз си позволих да я превърна в действащо лице. Именно тя, като по-опитна, по-мъдра сестра ще успокои плачещата Меца в края на материала, споделяйки й
онова, което тя самата е разбрала – че не е възможно един човек в рамките на един-единствен ден да е навсякъде и да се справи с всичко. И това не бива да е повод за сълзи или за самообвинения, или пък чувство на вина. Просто, макар и
да е трудно, всяка млада жена, станала майка, трябва да се научи да степенува
нещата, разделяйки ги на първостепенни, второстепенни и маловажни. Независимо
от очакванията на другите към нея.

#задеца