А ако всяко наше действие оставя следа някъде другаде?Представете си два свята, които съществуват едновременно.В единия правите избор. В другия той вече се е случил.„Островът на пеликаните“ от Щефан Лак разгръща две паралелни истории – едната се случва във Виена, а другата – в Мексико. Те не се срещат, но се повтарят. Не си приличат, но водят до едно и също.Приятелства се разместват. Любовта сменя посоките.Думи остават неизказани, а решенията идват винаги в точния – или в грешния – момент.Световете се движат паралелно, като отражения, които не могат да се докоснат, но не могат и да се откъснат един от друг.Всяко действие оставя следа. Всяка следа води нанякъде.Колкото повече историите се разгръщат, толкова повече започват да си приличат. Сякаш всяко решение вече е било взето някъде другаде. Сякаш човек може да смени държавата, езика, живота си — но не и себе си.Постепенно границата между случайност и предначертаност започва да изчезва. Остава усещането, че каквото и да се промени, човек не може да излезе извън собствената си история.Защото човек винаги носи себе си със себе си.От Щефан Лак Превод – Владко МурдаровРежисьор – Радина Алексиева Сценография – Косара Цветкова Костюми – Зейна Мансури Музика – Пенчо ПоповУчастват:Пламен ИвановБорис ХаджийскиБоряна ИвановаРодопски драматичен театър „Николай Хайтов“ 28.05.2026г. 19:00ч.Спектакълът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.