Превод и режисура: Георги Михалков
Сценография и костюми: Петър Митев
Композитор: Иван Драголов
Участват: Ивайло Драгиев, Анатоли Лазаров, Роберт Янакиев, Георги Златарев, Христо Ботев Станчев, Ивет Радулова, Костадинка Аратлъкова, Мариана Жикич


„Човек от земята” е разказ за един сън. Сън, в който спомени от 14 000 години се стоварват върху нас, за да поставят въпросите на днешния ден. За да дадат отговори за днешния ден. За да върнат невидимото в живота ни. Онова невидимо, което ни пречи да съществуваме като атоми; онова невидимо, без което преставаме да сме Галактики.


Преди около... няколко хиляди години /по субективната скала/, някой, за когото имам смътен спомен, че наричах „аз”, беше започнал да брои миговете, в които е бил жив. Наричаше ги, помня: ”единствените, всъщност мигове, в които всъщност съм бил жив”. Това, по което се отличаваха от всичкото останало време, беше, че в тях... през тях не му липсваше нищо и имаше всичко. Не бяха много, не бяха и малко.