Двубой

Достойнство и чест — две понятия, които още дядо Вазов е откривал в своите съвременници.

Комедията му „Двубой“ може би е опит да „вчеловечи“ малко отношенията ни. Герои те на Вазов са живи и днес, а техните отношения продължават да предизвикват интереса на режисьори и актьори. Може би защото нищо не се е променило и безотговорно продължаваме да сипем клевети и обиди, без да мислим за последствията.

При всички случаи обаче спектакълът на ямболския „Двубой“ зарежда с много емоции, и защото режисьор е един от най-умелите тълкуватели на Вазовите текстове.

„Защо пак Вазов? Ами защото да се прави български театър без българска драматургия е немислимо. И защото отговорът на въпроса кои сме и какви сме днес се крие там, в съкровищницата на националната ни класика. При Вазов. Защото опитът да приличаме на някой друг толкова години само е подчертавал инфантилизма на непорасналия ни народ. И защото е комедия. Няма „ниски“ и „високи“ жанрове, а само хубави и лоши пиеси. „Двубой“ на Вазов безспорно е един от бисерите на националната ни драматургия. Така че: „Приятно гледане!““

— Борислав Чакринов, режисьор