Дон Карлос

** опера от Джузепе Верди

Диригент Владимир Бошнаков

Режисьор, декори и костюми Денис Иванов

Концертмайстор Ана Иванова

Диригенти на хора Младен Станев, Стефания Русева

Крал Филип II - Юлиан Константинов, Петър Найденов, Ивайло Джуров

Дон Карлос - Борис Тасков, Иван Момиров

Родриго, маркиз на Поза - Кирил Манолов, Пламен Димитров

Инквизитор - Ивайло Джуров, Евгений Арабаджиев

Елизабет Валоа - Русалина Мочукова, Таня Иванова

Принцеса Еболи - Даниела Дякова, Михаела Берова, Мария Радоева

Монах - Александър Марулев, Мартин Димитриевски

Графа на Лерма - Ивайло Йовчев, Стоян Буюклиев

Тебалдо, паж на Елизабет - Емилия Терзиева, Виктория Безотечество

Глас от небето - Емилия Терзиева

Графинята на Аремберг - Сарай Диас

Делегати - Мартин Димитриевски, Теодор Петков, Игнат Желев , Сашо Стойков, Петър Янкулов

„Дон Карлос“ от Джузепе Верди открива 56. Фестивал на оперното и балетното изкуство с премиерни спектакли на 20 и 21 ноември. Новата постановка на Държавна опера – Стара Загора разкрива свят на политическо и религиозно насилие, в който любовта, приятелството и мечтата за свобода се сблъскват с безпощадния механизъм на властта. Героите не са само исторически личности от двора на Филип II, а хора, попаднали в съвършено организирана система, която постепенно унищожава всичко лично – любовта, приятелството, съмнението и свободния избор.

Режисьорът Денис Иванов, автор и на сценографията, костюмите и осветлението, изгражда монументален мраморен свят, подчинен на безмилостен ред. Стените разделят героите, а строгият квадратен подиум се превръща едновременно в олтар, съд, гроб и бъдеща клада. Историческата епоха не е пресъздадена буквално, а присъства чрез костюмите, предметите и архитектурните следи, които се появяват и изчезват, докато каменната среда остава непроменена. Привидно вечна и непоклатима, тази „каменна империя“ е прорязана от раните на човешките страсти и превръща Вердиевата творба в съвременна трагедия за човека срещу система, претендираща, че притежава абсолютната истина.

За Денис Иванов постановката е и дълбоко личен жест. Именно спектакълът на „Дон Карлос“, който той гледа на сцената на Старозагорската опера през 2007 г. като седемнадесетгодишен ученик, пробужда интереса му към режисурата и сценографията и предопределя творческия му път. Новият спектакъл е посветен на художниците Борис и Цветанка Стойнови, създали сценичния свят, оставил трайна следа в неговото художествено съзнание. Завръщането му към същата творба е едновременно продължение на тази памет и надежда, че от залата отново може да тръгне пътят на млад човек към операта.

**