Работна Мецана

драматизация и режисура: Теодора Попова

сценография и кукли: Диана Узунова

оригинална музика: Гергана Василева

Участват актьорите: Мима Дапкова, Недялко Неделчев, Елена Кешишева

Кукленият спектакъл „Работна Мецана“ е реализиран с голяма любов към малките ни зрители.

В основата на разказа стои гладът на малките мечета и грижата за тях, което е основно задължение на Меца. Освен майка и домакиня, Меца е и добър приятел, който трудно отказва помощ. Тръгвайки към своята съседка – Лиса, тя попада в куп ситуации, в които ѝ е трудно, почти невъзможно да откаже съдействие. Така Меца се превръща от комичен образ – жена, която е забравила гозбата на огъня, в герой, достоен за уважение. Всъщност тя става жертва на добротата и желанието си да услужи на всички.

Или казано с други думи – от едната страна на конфликта застават задълженията ѝ като майка и домакиня, а от другата – очакванията на останалите към нея, задълженията ѝ като приятел и член на „горското общество“.

Така спектакълът си поставя за цел да покаже колко труден всъщност е животът на съвременните майки, с колко много ангажименти им се налага едновременно да се справят и как всяко тяхно действие всъщност е избор между ролята им на майка и ролята, която заемат в обществото.

Послания

Посланията на практика са две.

Първо послание

Първото от тях е насочено към децата. Разказвачите в края на материала се обръщат към тях с молбата да се опитат поне малко да помогнат на своите майки. Или ако не могат — то поне да им благодарят за грижите и времето, което те посвещават на тях.

Това касае и част от възрастната публика — татковци, баби, дядовци, които не че не знаят, но понякога сякаш забравят колко е трудна „професията майка на пълен работен ден“ и несъзнателно изискват от тях повече от онова, което те могат да изпълнят.

Второ послание

Второто послание е отправено директно към майките. Тук съм си позволила да добавя още един нов персонаж — Месечината. Тя е зададена от авторката като свидетел на случващото, но аз си позволих да я превърна в действащо лице.

Именно тя, като по-опитна, по-мъдра сестра, ще успокои плачещата Меца в края на материала, споделяйки ѝ онова, което тя самата е разбрала — че не е възможно един човек в рамките на един-единствен ден да е навсякъде и да се справи с всичко. И това не бива да е повод за сълзи или за самообвинения, или пък чувство на вина.

Просто, макар и да е трудно, всяка млада жена, станала майка, трябва да се научи да степенува нещата, разделяйки ги на първостепенни, второстепенни и маловажни, независимо от очакванията на другите към нея.

_за деца_