Албена

Селото на нашия живот създава Албена след Албена. След всяко съзидание, обаче, то трябва да почне да я съди и да ѝ се възхищава едновременно, съвсем по фарисейски. Когато не я виждат, я хулят; когато я виждат, я боготворят. Самото ѝ физическо присъствие има чудодеен ефект върху тях.

Албена е енергия, от която имаме нужда. И като всяка енергия, тя не може да изчезне, трябва да се пренасочва отново и отново. Албените са изкушение за селото на живота — изкушение за добро и красиво в едно, за нравствения идеал, калокагатия. Това е и гравитацията към непознатото.

Защото е непознато, искат да я убият с камъни. Защото са се поддали на изкушението, искат да я спасят. А бумтенето на метафизическия часовник-воденица отмерва изтичащото време до следващия цикъл, до следващата Албена.

АЛБЕНА по Йордан Йовков

Сценичен вариант и режисура: Делян Илиев

Костюми: Елена Иванова и Стефана Илиева

Музика: Мира Искърова

Участват актьорите: Божана Мановска, Асен Левов, Борис Хаджийски, Преслава Георгиева, Васил Читанов, Димитър Димитров, Димитър Мартинов, Искра Йосифова, Мариан Бозуков, Никола Орешков, Боряна Иванова, Миряна Найденова, Стефка Барбудова, Румен Митев.