Островът на пеликаните

А ако всяко наше действие оставя следа някъде другаде?

Представете си два свята, които съществуват едновременно. В единия правите избор. В другия той вече се е случил.

„Островът на пеликаните“ от Щефан Лак разгръща две паралелни истории — едната се случва във Виена, а другата в Мексико. Те не се срещат, но се повтарят. Не си приличат, но водят до едно и също.

Приятелства се разместват. Любовта сменя посоките. Думи остават неизказани, а решенията идват винаги в точния — или в грешния — момент.

Световете се движат паралелно, като отражения, които не могат да се докоснат, но не могат и да се откъснат едно от друго. Всяко действие оставя следа. Всяка следа води нанякъде.

Колкото повече историите се разгръщат, толкова повече започват да си приличат. Сякаш всяко решение вече е било взето някъде другаде. Сякаш човек може да смени държавата, езика, живота си — но не и себе си.

Постепенно границата между случайност и предначертаност започва да изчезва. Остава усещането, че каквото и да се промени, човек не може да излезе извън собствената си история.

Защото човек винаги носи себе си със себе си.

От Щефан Лак

Превод: Владко Мурдаров

Режисьор: Радина Алексиева

Сценография: Косара Цветкова

Костюми: Зейна Мансури

Музика: Пенчо Попов

Участват:

Пламен Иванов

Борис Хаджийски

Боряна Иванова

Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“

28.05.2026 г. · 19:00 ч.

Спектакълът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.