Записки на един луд

Автор: Николай Гогол

Режисьор: Ованес Торосян

Сценография и костюми: Пламена Дичева

Участват: Георги Гоцин

Класическата трагикомедия „Записки на един луд“ на руския писател Николай Гогол е концентрирана върху живота на малкия човек в голямото общество.

В представлението се разкрива животът на един такъв човек – Попришчин, който е пренебрегнат от съдбата и се бори за своите мечти, идеали и любов. Той е съвсем обикновен, дори малко семпъл, но жестоко тласнат от собствените си размисли към ръба на лудостта.

В изкривената реалност, в която съществуваме, хората не се вглеждат в красотата на човешката душа, а само в материалното положение и мястото в обществото. Именно този „малък“ човек съхранява истински важните неща в света и е този, който оценява добротата, човечността, истинността, любовта и красотата.

Попришчин намира своята любов и заради нея губи разсъдъка си, лутайки се някъде между несправедливостта на реалността, в която живее, и нереалния свят, който сам създава. Инстинктът му го кара да следва сърцето си и именно това го прави не „малък“ човек, живеещ в голям свят, а „голям“ човек, за когото светът е малък.

В „Записки на един луд“ се поставя въпросът дали дневникът на този луд човек е доказателство за болната му душа или за страданията му в едно болно общество. Безумието, обзело Гогол, ни разкрива една проста история за любовта, която може да подлуди човека.